Има
едни деца, които често трябва да лежат по леглата си, защото така им казвали,
че лекуват телата си! Някаква болест от нейде дошла, преобърнала целия смисъл
на всичките им познати неща! Да бъдеш дете безразсъдно, или скорострелно да
помъдрееш и да пораснеш, за да оцелееш! Да вършиш бели с безброй
малчугани, или тихо да се заселиш в легло с измислени феи и великани! И докато
си лежат тези деца, а възрастните лекуват техните тела, усетили те, че така не се побеждава! Че докато лежиш
и чакаш, в битка не се оцелява! И започнали тихо да творят, всеки ден по малко,
всеки ден по частица, те залагали в нещо красиво своя Искрица! Вярвали, че така
всичко засиява с тяхната Светлина, че красотата прескача от болничните легла и
има силата да помогне на всяка Душа! И да събуди не един възрастен опечален, че
всеки миг ни е подарен, не да се оплакваме и тревожим, а Искрата от Любовта си
в нещо красиво да вложим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар