Арт-терапията възниква почти
едновременно в Англия и САЩ през 40-те год. на 20 в. За разлика от създаването
и развитието на много други психотерапевтични подходи, които тръгват основно от
науки, свързани с развитието и функционирането на човека, в Англия идеята за
използване на материали и методи на изобразителното изкуство идва от художници.
Терминът „арт терапия” се въвежда от Ейдриън Хил, който е преподавател в
Училището по изкуства Св. Мартин в Лондон (D.Waller, Goldsmiths College, 2004).
В края на 30-те год. той заболява от туберкулоза и е принуден да спре да
преподава и да постъпи е санаториум, където запазва своя оптимизъм и
равновесие, продължавайки да рисува. Той почувствал, че ще бъде добре и за
другите пациенти да прекарват времето си по креативен начин, така че получил
разрешение да използва бои в стаите на пациентите. Не след дълго в неговото
ателие се включват няколко човека. „Това, което той не е съзнавал, обаче, е
било, че хората, ще използват възможността да изразят травмата на тяхната болест,
операции, страх от смъртта и т.н., чрез рисуването.” (D.Waller, Goldsmiths
College, 2004). Ейдриън Хил е много изумен, когато забелязва ефекта, на това,
което той първоначално нарича просто „минаване на времето” и решава да напише
две книги: „Изкуството като терапия” и „Да заличиш болестта с
боя”. Успява да убеди много директори на болници да наемат
художници, но въпреки това Хил никога не е твърдял, че е запознат с процеса на
психотерапията, с психиатрията и с медицината.
Самото рисуване създава специфични
възможности за терапевтичен ефект, които не се съдържат в словесното общуване,
но за да се оползотворят те, трябва да станат част от умело воден терапевтичен
процес, поради което с течение времето се развива практиката художниците, които
използват изобразителното изкуство за социални и терапевтични цели да
преминават през психотерапевтично обучение (характерно за всеки друг тип
психотерапевтичен метод).
В България арт-терапията се развива (още
преди промените през 1989 г.) благодарение на едни от пионерите на
арт-терапията в света – проф. Дайана Уолър – ръководител на Катедрата по арт
терапия в Лондон и Даниел Ламли – осъществил реформа в английското училище,
освобождавайки образованието по изобразително изкуство от шаблонните
схеми, чрез пренасянето в уроците по рисуване на методи, почерпени от арт
терапията.
В днешно време арт-терапията е отделна
форма на психотерапия от т.нар. „креативни терапии”, която използва
материали от изобразителното изкуство. Комбинира традиционни психотерапевтични
теории и техники с разбиране на психологичните аспекти на творческия процес.
При арт-терапията целта не е естетическото качество на произведението, а
свободният израз на психични съдържания. Творческият процес се използва, за да
помогне на клиентите да се справят по-добре със стреса, да отработят
травматични преживявания, да повишат когнитивните си способности, да имат
по-добри взаимоотношения със семейството и приятелите си и да бъдат способни да
се наслаждават на жизнеутвърждаващото удоволствие от творческото преживяване.
Правенето на изкуството се счита за
възможност за изразяване на себе автентично и спонтанно, използвайки
въображение, преживяване, което е времето може да доведе до себеосъществяване,
емоционално коригиране и възстановяване.
Арт-терапията се различава от други
форми на психотерапия по това, че е налице тристранен процес между клиента,
терапевта и образа или създадения продукт. По този начин предлага възможност за
изразяване и комуникация и може да бъде изключително полезен метод за хора,
които намират за трудно да изразяват техните мисли и чувства вербално.
Адаптирани методи могат да се използват много успешно в различни форми на
превенция, като работа с деца и развиване на общности.
Според Женя Георгиева специфичните за
арт терапията механизми на терапевтично въздействие са:
- Възможност за изразяване на сложния, противоречив характер на
чувствата, психичните състояния и неповторимото единство, цялостност, което
представлява личността. Отпада необходимостта от представянето им по
по-обеднен, едностранчив начин, който предлага ежедневният език, съпроводено с
по-ниско ниво на напрежение от себеразкриването. Образно-метафоричният характер
на експресията създава приемлив канал за отреагиране на чувства като яд, гняв и
др., чието поведенческо изразяване е ограничено или често дори недопустимо в
реалното конкретно обкръжение на индивида. В творческия продукт се обединява
вътрешното, фантазното и външната действителност. (Преоткриване както на себе
си, така и на света и установяване връзка между двете).
- Специфични възможности за
общуване. Арт-терапията създава възможност за една форма на невербална „аналогова”
комуникация, което е особено ценно терапевтично средство при лица с по-изразени
разстройства в общуването, затруднения в словесната експресия, бедни социални
контакти, нарушения във възприятията и др. Включването в една непозната до този
момент форма на комуникация способства за премахването на множество бариери.
Например, когато групата, или пациентът, или семейството прекалено
интелектуализира и не дава възможност да се достигне до конкретните
емоционално-наситени проблеми в общуването им, включването им в създаването
напр. на обща рисунка поражда възможност комуникацията между членовете и
схващането на всеки за своята позиция сред тях да се манифестира много
по-отчетливо.
Комуникацията чрез обективираните
образно-метафорични изображения има нелинеарен, „кръгов” характер и е несъмнено
по-богата от езиковото и превеждане. Така че всяко такова превеждане крие
възможност за опростенчество и грешка. Ето защо е толкова важно
интерпретирането от страна на терапевта да е много внимателно, „подаващо”, а не
категорично и претендиращо за всеобхватност.
„Всяко оригинално художествено
произведение на пациента е в някаква степен един аспект на тази личност. Никой
друг не може да създаде същия резултат върху хартия или платно. Арт-терапията
предлага една област, където пациентът може да провъзгласи своя идентитет и
предлага атмосфера, в която той може да бъде самия себе си…Изобразителното
изкуство предлага среда, която може да даде и възможност за комуникация с
другите и възможност за конфронтация със своето „аз”. (T.Laing New
Psychiatry …, с.16-18).
- Възможности за
себепознание. Обратната информация, която човек получава от творческия
продукт е много богата. Произведението дава много нова и синтезирана
информация, увеличаваща широтата на неговото себепознание и възприемането на
собствената личност като единна цялост. Този процес активно се подпомага от
терапевта чрез насочване към вербализиране на общото впечатление от своето
произведение, към споделяне на идеите, които е имал в процеса на изразяването
му и чувствата, свързани с тях, към интерпретиране на изразеното. Действеният
характер на експресирането (арт терапията често бива наричана форма на „действена
терапия”) създава специфични възможности за развитие на личността и нейното
самосъзнание. Личността участва в терапевтична промяна и запазването на
границите и самостоятелността си, а не ги усеща като нещо, идващо „отвън”,
запазва се най-дълбоката интимност на собствения преживелищен свят.
Стимулирането на откриване и приемане на
нови аспекти от собствената личност помага да се разберат конкретните
начини, по които човек влияе или реагира на някои черти от своето обкръжение.
Създаденото арт произведение, или поредица от произведения, са налични и
човек може да се връща и преминава през тях, „все едно е на изложба”, намирайки
нови и нови смисли и връзки между тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар