СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ

За да има нови сили и дълбока вяра в успеха, човек има нужда от покой и време само и единствено за себе си. Да чуе трепета на Душата, която пази тайни как да прехвърлим и тази заплаха. В тишината на очакваното Спасение има само едно важно значение – да запазим връзката с най-голямата Любов – за някой се нарича Живот, за други Бог! Без значение от имената и образите на Светилата – за всеки смисълът е в Любовта и Светлината, които чертаят не просто пътя, а сочат смисълът и същината! На един малък, но единствен урок! Тихо, бавно, като дар от Любов, ни е дадено да се учим в този Живот. Да порастваме не на години, не на титли, или с къщи и автомобили.  Да растем като малки Слънца, всяко със своите цветове и многобройни лица. Пазейки връзката с голямото Слънце, което за всеки е свещеното зрънце!

Тихо, тихо, грижовно и нежно, да вървим напред и нагоре е неизбежно! 

Спомен от дългите дни

Има дни, които неочаквано се оказват по-дълги от останалите. Някой някъде решава, че ей сега ще провери силата на търпението и вярата ни, и ни поднася на болничен поднос – болест. Тя, болестта, като всяко болнично меню, идва с хиляди условности, обстоятелства, претенции. Този ресторант никой не желае да го посещава, и затова менюто се раздава на всички. Но по различно време, за да има свободни места - легла. Когато се случиш клиент на този ресторант, редно е да изпълниш своята роля добре. Да приемеш менюто, да опиташ от специалитета, и ако той е по – скъп – да останеш  в ресторанта непредвидено дълго. Накрая обаче си тръгваш, а сметката я плаща този, който те е поканил, защото ти си издържал замислено Изпитание – с това „меню” да постигнеш Познание.

В слънчевата просторна стая се суети малка госпожица. Въпреки различната прическа, тя запазва женският си финес и се кипри в розовата гама. Тя не е по-различна от всяка друга жена! Когато е щастлива се смее гръмливо, ако се случи друго – плаче горчиво. Заредиха се дни, нечакани и нетърсени, които за малката дама рискуваха да се превърнат в драма. Вратите на болничната стая се затвориха и възрастните строго заговориха, че това хубаво дете ще трябва по – дълъг болничен престой да понесе! Решихме да помислим как да направим така, че времето да не е наша беда! Защото няма човек, който с лека ръка да приеме, че някой друг се разпорежда с неговото време! Малката дама реши да направи книга, в която да се разписва всеки, който при нея на гости пристига! Така Любовта се запазва в картини, които ще й носят усмивки и след години!

Времето размива границите си и обърква посоките, когато си спрян да го преследваш. Мислиш, че губиш дните, а разбираш че печелиш – хората и Любовта, които променят часовника ти! Не онзи, който отчита хода на стрелките. А онзи, който отмерва ударите на сърцето, което обича и пази детето!

ВЪЗРАСТТА Е МЯРКА ЗА ПЪТ

Програма „АРТОН” се провежда вече четвърти месец и в Клиника по медицинска онкология, за всички пациенти с онкологични заболявания над 18 години. Така имаме възможността да дарим на болните от всички възрасти време за спокойствие, отмора, красота. Време за себе си!

Всеки човек – по-млад или по-стар, носи и пази дълбоко в себе си едно малко, ранимо същество, което направлява пътя му. За някои от нас, обаче това дете е по-невидимо, прикрито под пластове на натрупана умора, посребрени коси, несподелени страсти. Вида на материята заблуждава непривикналото око, че сякаш човекът е друг, щом е пораснал. А безценната същност на Душата пази идентичността ни на светли и прекрасни същества, всяко със своите детски чудатости. Непроменени, незабравени, вечно чакащи своя миг. Неспирният порив да бъдеш, безусловната любов да даряваш, безпределната вяра, че можеш да изразиш себе си през усмивката, играта, лекотата.

Възрастта е мярка за път, за да могат възрастните да ценят опита, преминат през усмивки и сълзи, за да могат по-лесно да преброят паданията и ставанията в аритметичната сложност на уравнението „живот“. За да могат порасналите само на вид деца, да осмислят прехода и да открият подаръка. Че възрастта не е раздяла със себе си, а само пътешествие на смелото дете в пътя на Порастването.

Всеки от нас, чийто живот се е сблъскал с борбата срещу злокачествената болест знае, че няма значение възрастта, когато страданието нахлуе в живота. Всеки, който познава усилието на свой близък за оцеляване знае, че това е мигът, когато Любовта сваля маската на всяка възраст и пред нас остава единствено и само беззащитното и уплашено дете. Молещо и чакащо закрила, подкрепа, любов.

Нашата мисия е да създаваме и разширяваме програми за душевно възстановяване на пациентите с онкологични заболявания от всички възрасти. За да можем да развиваме програмите, минаваме през трънливи пътища в търсене на дарители. Посреща ни вълна от отрицания и съпротиви, когато търсим средства за програма „АРТОН“ при възрастните пациенти. Сблъскваме се с неочакван отказ на хора и организации, в призива ни да не делим хората по възраст, пол, вяра. В молбата ни заедно да подкрепяме както малките, така и порасналите борци за пълноценен и здрав живот. Търсим начини да подскажем, че всеки възрастен пациент  е другото лице на всяко дете – пациент, само променено от ветровете на годините.

Защото ни води единствената Вяра! Болестта е изпитание, за силата на Любовта ни. Във всеки от нас живее едно малко, усмихнато, понякога тъжно, понякога уплашено, но винаги смело дете, което тихо напомня за себе си! Дава ни знаци да го забележим, да го прегърнем, да му угодим, да го развеселим! Ние, всички пораснали, си мислим, че е гордост да ходиш по тази земя сериозен и да приемаш всяко предизвикателство като фатално! А детето в нас чака, времето и мястото, когато ще си спомним, че ако се усмихнем ще е по-леко, ако повярваме в мечтите - всичко е възможно! Има едни хора – и малки, и големи – които поемат товара да се изправят пред най - злокобният враг! Те ни носят послание, че всяка трудност е изпитание!

Но не за силата ни да оцеляваме, а за способността ни Любов да си подаряваме!

НАШИТЕ УЧИТЕЛИ

В малкото пространство на болничната стая, изолирани от другите деца, поради естеството на заболяванията и лечението си, тези творци гравират дървени творби. Рисуват и изписват вярата си, за да можем всички ние да я видим по-добре, да я прочетем и запазим в съзнанието си по-дълго. Днес е ден, да си откраднем от мъдростта на едно дванадесет годишно момиче, едно черинадесет годишно момиче и дори на един шест годишен мъж. Те са тук съвсем не случайно, и само за да ни помагат - ние да вървим напред! Защото те отдавна са много пред нас!!! Благодарим на Ивета Митева за чудните инструменти за това творчество!

Цената на мечтите

Автор: Интервю на Стилян Манолов със Светлана Чивгънова на май 29, 2013 в Новини | 0коментара

Концепцията за корпоративна социална отговорност е успешна бизнес стратегия за устойчиво развитие, която помага на компаниите не само да увеличат влиянието си на пазара, а и да си изградят положителен публичен образ. Хората днес са по-толерантни към фирми и организации, които участват в благотворителни инициативи и подпомагат финансово – културни и обществени събития.

Една от целите на PROVO e да информира своите читатели за възможностите да се включват (лично или служебно, чрез компаниите, които представляват) в такива събития. Днес на фокус при нас е Светлана Чивгънова – ръководител на програма „АРТОН“ в Клиниката по детска хематология и онкология – Варна. 

Какво представлява програма Артон и от колко време съществува?

„АРТОН“ е програма за изкуство в болнични условия за пациенти, лекуващи се от хронични кръвни и онкологични заболявания. Програма „АРТОН“ представлява структурирана схема на паралелно поднесени на пациента арт терапия с външни творци и психотерапия с клиничен психолог. Реализира се в Клиника по детска хематология и онкология – Варна, от декември месец, 2011год. В процеса на разширяване на дейността и в услуга на по-добрата организация и развитие, създадохме Фондация „АРТОН БЪЛГАРИЯ”. Тя е учредена с единствената мисия да реализира и развива програми и центрове за душевното възстановяване на пациенти с онкологични заболявания от всички възрасти. В основата на провежданите програми за възстановяване е арт терапията, или подкрепа на пациентите чрез творчество. Фондацията реализира две паралелно провеждани програми „АРТОН” в Клиника по детска хематология и онкология и Клиника по медицинска онкология към УМБАЛ "Св.Марина”. Ежедневно хоноруван творец води двучасова арт сесия както с малките пациенти, така и с възрастните пациенти с онкологични заболявания. Творците ангажирани по програмата са специализирани в различни области на изкуствата и въвеждат пациентите в света на музиката, пластиката, декорацията, изобразителното изкуство. Всички творци по програма„АРТОН” преминават на редовни супервизии с клиничен психолог на отделението. Клиничния психолог е водеща фигура в процеса, който насочва и обучава творците, а едновременно с това провежда психотерапевтични сесии с пациентите преди и след арт сесиите.

Кой осигурява издръжката на програмата до момента?

До момента основен дарител е ирландската фирма „Taxback”, с представителството си във Варна. Получаваме епизодични дарения от приятели и съмишленици, както и много колети с конкретни материали, необходими за творчеството на  пациентите.

Какво е необходимо за да продължите да развивате програмата?

За да се провежда професионално и да се развива  програма „АРТОН” се нуждаем от ежемесечно финансиране в рамките от 2000 до 3000 лв., която обезпечава хонорарите на всички творци по програмата, закупуването на художествени материали и консумативи, необходими за творчеството, епизодично закупуване на инструменти и художествени пособия.

Това ли е цената на детските мечти?

Мечтите не струват пари, те нямат цена! Любовта, Светлината, Здравето не се измерват с финикийски знаци. За тяхната значимост има само едно мерило –Човечността, която не признава граници, условия и предразсъдъци. Всеки от нас чувства себе си най-значим и осъществен единствено, когато усети, че е помогнал на друг до себе си. В днешният свят злокачествената болест в различните си злокобни форми намира намира начин да влезе почти във всеки дом. Всеки, който е срещнал по пътя си този враг знае, че единственото сигурно оръжие е Любовта, която дарява както на болния, така и на семейството му - Вярата! Подкрепяйки програма „АРТОН” всеки човек знае, че става част от голямата мисия – заедно да се държим за ръка в най-голямото изпитание! Подкрепяйки програма „АРТОН” даваме път и светлина на Душата, която иска и може да изведе Тялото напред, отвъд болката, страданието, болестта.

За да продължи успешното развитие на програмата за в бъдеще ще са необходими корпоративни партньори, които с желание да застанат рамо до рамо по дългият път на грижата за душевното здраве на онко болните пациенти.  Търсят се компании, които не просто да дарят еднократно сума, а дълготрайно да партнират.   

Станете част от приятелите на децата на ARTON, каквото и да ни се случва, където и сме, не бива да пускаме мечтите си,  не бива да забравяме, че всички носим една душа, която иска да пее, да твори, и да се смее!

Повече информация за програма „АРТОН“, както и презентация на български, английски и френски можете да получите на:  https://www.facebook.com/ARTON2012

Арт терапията – един свят между науката и творческото пространство

Арт-терапията възниква почти едновременно в Англия и САЩ през 40-те год. на 20 в. За разлика от създаването и развитието на много други психотерапевтични подходи, които тръгват основно от науки, свързани с развитието и функционирането на човека, в Англия идеята за използване на материали и методи на изобразителното изкуство идва от художници. Терминът „арт терапия” се въвежда от Ейдриън Хил, който е преподавател в Училището по изкуства Св. Мартин в Лондон (D.Waller, Goldsmiths College, 2004). В края на 30-те год. той заболява от туберкулоза и е принуден да спре да преподава и да постъпи е санаториум, където запазва своя оптимизъм и равновесие, продължавайки да рисува. Той почувствал, че ще бъде добре и за другите пациенти да прекарват времето си по креативен начин, така че получил разрешение да използва бои в стаите на пациентите. Не след дълго в неговото ателие се включват няколко човека. „Това, което той не е съзнавал, обаче, е било, че хората, ще използват възможността да изразят травмата на тяхната болест, операции, страх от смъртта и т.н., чрез рисуването.” (D.Waller, Goldsmiths College, 2004). Ейдриън Хил е много изумен, когато забелязва ефекта, на това, което той първоначално нарича просто „минаване на времето” и решава да напише две книги: „Изкуството като терапия” и „Да заличиш болестта с боя”. Успява да убеди много директори на болници да наемат художници, но въпреки това Хил никога не е твърдял, че е запознат с процеса на психотерапията, с психиатрията и с медицината.

Самото рисуване създава специфични възможности за терапевтичен ефект, които не се съдържат в словесното общуване, но за да се оползотворят те, трябва да станат част от умело воден терапевтичен процес, поради което с течение времето се развива практиката художниците, които използват изобразителното изкуство за социални и терапевтични цели да преминават през психотерапевтично обучение (характерно за всеки друг тип психотерапевтичен метод).

В България арт-терапията се развива (още преди промените през 1989 г.) благодарение на едни от пионерите на арт-терапията в света – проф. Дайана Уолър – ръководител на Катедрата по арт терапия в Лондон и Даниел Ламли – осъществил реформа в английското училище, освобождавайки  образованието по изобразително изкуство от шаблонните схеми, чрез пренасянето  в уроците по рисуване на методи, почерпени от арт терапията.

В днешно време арт-терапията е отделна форма на психотерапия  от т.нар. „креативни терапии”, която използва материали от изобразителното изкуство. Комбинира традиционни психотерапевтични теории и техники с разбиране на психологичните аспекти на творческия процес. При арт-терапията целта не е естетическото качество на произведението, а свободният израз на психични съдържания. Творческият процес се използва, за да помогне на клиентите да се справят по-добре със стреса, да отработят травматични преживявания, да повишат когнитивните си способности, да имат по-добри взаимоотношения със семейството и приятелите си и да бъдат способни да се наслаждават на жизнеутвърждаващото удоволствие от творческото преживяване.

Правенето на изкуството се счита за възможност за изразяване на себе автентично и спонтанно, използвайки въображение, преживяване, което е времето може да доведе до себеосъществяване, емоционално коригиране и възстановяване.

Арт-терапията се различава от други форми на психотерапия по това, че е налице тристранен процес между клиента, терапевта и образа или създадения продукт. По този начин предлага възможност за изразяване и комуникация и може да бъде изключително полезен метод за хора, които намират за трудно да изразяват техните мисли и чувства вербално. Адаптирани методи могат да се използват много успешно в различни форми на превенция, като работа с деца и развиване на общности.

Според Женя Георгиева специфичните за арт терапията механизми на терапевтично въздействие са:

- Възможност за изразяване на сложния, противоречив характер на чувствата, психичните състояния и неповторимото единство, цялостност, което представлява личността. Отпада необходимостта от представянето им по по-обеднен, едностранчив начин, който предлага ежедневният език, съпроводено с по-ниско ниво на напрежение от себеразкриването. Образно-метафоричният характер на експресията създава приемлив канал за отреагиране на чувства като яд, гняв и др., чието поведенческо изразяване е ограничено или често дори недопустимо в реалното конкретно обкръжение на индивида. В творческия продукт се обединява вътрешното, фантазното и външната действителност. (Преоткриване както на себе си, така и на света и установяване връзка между двете).

- Специфични възможности за общуване. Арт-терапията създава възможност за една форма на невербална „аналогова” комуникация, което е особено ценно терапевтично средство при лица с по-изразени разстройства в общуването, затруднения в словесната експресия, бедни социални контакти, нарушения във възприятията и др. Включването в една непозната до този момент форма на комуникация способства за премахването на множество бариери. Например, когато групата, или пациентът, или семейството прекалено интелектуализира и не дава възможност да се достигне до конкретните емоционално-наситени проблеми в общуването им, включването им в създаването напр. на обща рисунка поражда възможност комуникацията между членовете и схващането на всеки за своята позиция сред тях да се манифестира много по-отчетливо.

Комуникацията чрез обективираните образно-метафорични изображения има нелинеарен, „кръгов” характер и е несъмнено по-богата от езиковото и превеждане. Така че всяко такова превеждане крие възможност за опростенчество и грешка. Ето защо е толкова важно интерпретирането от страна на терапевта да е много внимателно, „подаващо”, а не категорично и претендиращо за всеобхватност.

„Всяко оригинално художествено произведение на пациента е в някаква степен един аспект на тази личност. Никой друг не може да създаде същия резултат върху хартия или платно. Арт-терапията предлага една област, където пациентът може да провъзгласи своя идентитет и предлага атмосфера, в която той може да бъде самия себе си…Изобразителното изкуство предлага среда, която може да даде и възможност за комуникация с другите и възможност за конфронтация със своето „аз”. (T.Laing   New Psychiatry …, с.16-18).

- Възможности за себепознание. Обратната информация, която човек получава от творческия продукт е много богата. Произведението дава много нова и синтезирана информация, увеличаваща широтата на неговото себепознание и възприемането на собствената личност като единна цялост. Този процес активно се подпомага от терапевта чрез насочване към вербализиране на общото впечатление от своето произведение, към споделяне на идеите, които е имал в процеса на изразяването му и чувствата, свързани с тях, към интерпретиране на изразеното. Действеният характер на експресирането (арт терапията често бива наричана форма на „действена терапия”) създава специфични възможности за развитие на личността и нейното самосъзнание. Личността участва в терапевтична промяна и запазването на границите и самостоятелността си, а не ги усеща като нещо, идващо „отвън”, запазва се най-дълбоката интимност на собствения преживелищен свят.

Стимулирането на откриване и приемане на нови аспекти от собствената личност помага  да се разберат конкретните начини, по които човек влияе или реагира на някои черти от своето обкръжение.

Създаденото арт произведение, или поредица от произведения, са налични и човек може да се връща и преминава през тях, „все едно е на изложба”, намирайки нови и нови смисли и връзки между тях.

Автор Диана Алексиева,  Българска асоциация по арт - терапия

Светлана Чивгънова: Програмата за арт-терапия "ARTON" помага както на малките ни пациенти, така и на родителите им

от дата: 15-02-2013 г., Фрамар

От началото на 2012 г. в Клиниката по детска клинична хематология и онкология към МБАЛ "Св.Марина" - Варна се осъществява програмата за арт-терапия "ARTON".

Нейната цел е постигане на пълноценно психично здраве и високо качество на живот на пациентите с онкологични и хронични кръвни заболявания на възраст от 3 до 18 години, както и на техните семейства. Според медицинския екип, реализиращ програмата, арт-терапията като форма на релаксираща терапия може да осъществи контрол върху определени болестни симптоми, емоции и други затруднения по време на лечебния процес и да помогне за по-бързото възстановяване на пациентите и техните семейства, както на психично, така и на телесно ниво.

Всеки ден от седмицата, включително събота и неделя, по един творец посещава клиниката и работи с децата по два часа. Заниманията са в областта на изобразително изкуство, пластика, декорации, музика. Паралелно на групата за пациенти, в клиниката работи и група арттерапия за "Майки", която цели аналогичните като при пациентите ефект на релакс, мобилизация и стимулиране на психичната сила и стабилност. В условията на тежки и дълговременни като лечение заболявания, са засегнати както самите пациенти, така и цялото семейство, и по-специално майките. Целта на екипа е да достави на всеки засегнат трайна и високоефективна психо-емоционална подкрепа.

Повече за програмата разказва Светлана Чивгънова - клиничен психолог в УМБАЛ "Св.Марина".

Колко деца са включени в Програма "ARTON” и от какви заболявания страдат?

В програмата участват всички деца, които в момента се намират в клиниката и провеждат своето лечение, специфично за профила на клиниката. Това са деца на възраст между 3 и 18 години, с хронични кръвни и злокачествени заболявания.

Какво представлява арт-терапията и кога е използвана за първи път? Ефективна ли е?

Арт-терапията е подход, подходящ за лица със задръжки в развитието, здравословни проблеми, социални и психологични затруднения и се прилага в областта на психичното здраве, рехабилитацията, медицината, образованието и др. Може да се прилага при хора от всички възрасти, раси и етнически принадлежности. Може да се провежда индивидуално, с двойката, семейно и в група. Въпреки, че визуализацията, като начин за експресия, е познат от самото зараждане на човечеството, арт-терапия като отделна професия, се появява чак през 30-те години на миналия век. В началото на 20-ти век психиатрите започват да проявяват интерес към рисунките на техни пациенти, защото откриват взаимовръзка между рисунката и болестта на пациента. По същото време учители по рисуване откриват, че свободното и спонтанно художествено изразяване на децата представлява както емоционална, така и символична комуникация. Така постепенно професията арт-терапевт се е превърнала в ефективен и важен метод за комуникация, оценка и лечение.

Тук е важно да отбележа, че ние заемаме термина "арт-терапия", използвайки семантиката на думата – лечение чрез изкуство. В нашата програма, аз като клиничен психолог с 15-годишна практика в психо-онкологията, обучавам и ръководя творците, които провеждат заниманията с пациентите. В този смисъл екипната ни работа – между психолог и творец – дава на пациента заслужения продукт – арттерапия.

Какви занимания включва арт-терапията?

Специално в нашите условия и в нашата програма са залегнали отделни арт-сесии по рисуване, ритъм терапия – музика и свирене на барабани, приложни изкуства.

Какви са реалните резултати от Програма "ARTON" за времето, в което се реализира?

Реалните резултати са видимата мобилизация на децата, психичната им устойчивост, емоционалното усещане за сигурност и комфорт, в условия на тежко и продължително лечение.

Как приемат родителите арт-терапията? Има ли такива, които са скептично настроени?

Родителите не просто подкрепят напълно арт-заниманията. Те желаят и сами да участват, помагат и стимулират децата си. В тяхна подкрепа и с мисълта, че техният психичен комфорт е също толкова важен, колкото и на децата им, програмата разкри "Група на майките". Това е времето и мястото, където придружителките на пациентите ни имат своето време за творчество, отново под ръководството на водещ творец.

Кой осигурява финансирането на програмата?

Програмата се осигурява и се предлага в този си вид на клиниката от организация с нестопанска цел - Сдружение "АРТОН", която за осъществяването на дейностите си разчита на дарения и спонсорство.

Имате ли информация дали арт-терапията се използва и в други болници в страната?

Да, в повечето детски клиники децата творят, в психиатричните клиники имат отделни занимания, наречени трудотерапия. На много места в страната и в клинични бази пациентите намират своето време за арт сесии. Ние създадохме организирана и развивана от клиничен психолог програма, което ни различава от останалите колеги с това, че структурирахме дейността и определихме целта – паралелно със соматичното лечение винаги да присъства и аналогичната грижа за психичният комфорт и здраве на всички, засегнати от болестта.