Аз съм момче на 18 години и така се случи в моя живот, че станах част от „АРТОН” от самото му възникване. Разболях се от трудна болест, която ме принуди в най – неочакван за мен момент да се затворя за дълго в болница, а след това изолиран за дълго и у дома. Няма да разказвам проблемите си, такива всички хора имат! Важното е да ви разкажа една моя история, защото така – казват възрастните – повече хора ще чуят за „АРТОН”. Всички деца като мен, които прекарват изолирано и дълго лечение в Клиника по детска хематология и онкология, се срещат със Самотата. Тя е спътник при всеки, който реши да се предаде на болестта, да очаква кротко лечението си в леглото, сам в компанията на лаптоп или телевизор. За мен всичко започна точно така и се промени за един ден, когато психолога на клиниката ме покани за участие в програма „АРТОН”. „Това е време да си сътвориш нещо красиво, ще бъдем всички заедно, два часа, ще творим с помощта на творец, който ще ни посети. Ще си прекараме весело и накрая всеки ще си тръгне с подарък и усмивка” – това бяха думите на Светлето, нашата психоложка, а аз тогава още слушах с недоверие поканата й. Заради нея, къде от уважение, къде от скрито любопитство – станах от леглото и влязох в арт залата. Около масите бяха насядали вече другите деца – малки, по-големи, по-болни, по – здрави… Имаше и една непознато момиче, което ни се представи и каза , че ще ни води часовете по пластика и декорация. Седнах в единия край и…..тогава започна Промяната. Тя стана неусетно, дълго дори не разбирах, че се случва. Всеки ден, по два часа, ние децата в клиниката започнахме да се срещаме с различни творци, които намираха да ни изненадват с нови и странни творчески идеи и занимания. Програма „АРТОН” ни срещаше всеки ден с творец по рисуване, пластика, декорация, музика. С децата в клиниката започнахме да очакваме редовните часове за „АРТОН” като подарък за деня, когато ще сме заедно и ще измисляме щури и забавни неща. Днес вече съм излекуван и посещавам клиниката само за контролни прегледи. И сега от разстояние на времето искам да ви кажа нещо, приятели! Аз, детето преборило тежкото заболяване, открих в болницата моето ново семейство. Там където е сърцето е и чувството, че си у дома! Да, така се чувстваме, ние децата в клиниката, когато пристъпим прага на арт залата на „АРТОН”. Там е топло и светло, не защото горят печки или светят крушки. А защото сме всички усмихнати, защото там всички сме себе си. Там забравяме за системите, за трудният утрешен ден, за изпитанията на болестта. Там съм видял най – усмихнатите деца, най – приказливите и смешни творци, които можете да си представите. Там чух за първи път да говори дете, за което бях решил че си е изгубило говора при стреса от болестта, там разбрах колко е важно да сме заедно и да не се пускаме един от друг, защото само така сме силни. Там открих невероятни приятели – защото „АРТОН” кара децата да се отпускат, захранвани с любов.
Любимият ми творчески проект – да, имам такъв и го пазя у дома! В една от арт сесиите правихме портмонета от картонени кутии от сокчета. Беше едновременно много смешно, забавно и оригинално. Създадох сам буквално от нищото (кутия от натуралните сокове, които пием) функционален ръчно направен портфейл, който си е моя гордост и спомен! Безценен спомен за силата на нашата сила – на всички деца, когато сме заедно! В моите болнични дни програма „АРТОН” беше усмивката и силата, която ме караше с нетърпение да очаквам следващият ден. С „АРТОН” разбрах ,че благодарение на всички нас радостта, спокойствието, облекчението могат да са ежедневни!
Нека ви опиша аз какво мисля и как виждам "АРТОН". Това за мен не е програма! Това е семейство! Спокойствие, което ти помага да забравиш къде си, защо си там! И само последно ще добавя – когато видиш деца, които не искат да си тръгват от болницата, защото така ще пропуснат занятие на „АРТОН” – само тогава разбираш, че се случва нещо специално. Че силата, с която „АРТОН” притегля болните деца, е само една и тя е любовта! Благодаря на всички „Артон-чета”, че ме научиха да гледам на живота с тази любов!
Едно момче, Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар