Музиката като терапия

С оздравителни цели музиката се използва от най-древни времена. До наши дни е доживяла традицията на шаманите, които с помощта на ритмични барабанни удари в съчетание с определени ритмични фрази изцеляват болни. Питагор и Платон също споменават за целебната сила на музиката. Те са смятали, че музиката установява реда и хармонията във Вселената, в това число и в човешкото тяло.

Синът на Аполон, покровителят на изкуствата Ескулап, е бил богът на целителството. Древноримската богиня Минерва е била покровителка едновременно на лекарите и музикантите. Авицена е лекувал с музика психичноболни и с разстроени нерви.

Едва през ХV – ХV век учените са започнали да изучават физиологическите реакции, които настъпват в организма при слушането на музикални произведения, но чак през втората половина на ХХ век музикалната терапия е придобила самостоятелно значение.

Сега вече е установено, че музиката влияе върху човека на две равнища. На психо-естетическо равнище тя предизвиква приятни емоции, асоциации, събужда фантазията. На физиологично-логическо равнище, действайки върху слуха, звуковите трептения предизвикват определени реакции в целия организъм, като оказват влияние на клетъчно равнище и активизират биохимичните процеси в организма.

Американският изследовател Д. Кемпбъл е изяснил, че спокойната класическа музика активизира работата на мозъка и имунната система, понижава кръвното налягане. Други изследователи твърдят, че под въздействието на класическата музика стават важни промени в състава на кръвта - увеличава се съдържанието на левкоцитите.

Още по-голямо лечебно въздействие оказва пеенето. Когато човек пее, механичните трептения се предават на организма с по-голяма амплитуда, отколкото при прослушванията. Освен това човек може да регулира темпа и силата на мелодията, докато при прослушванията твърде високият звук може да окаже отрицателно въздействие върху слуховия апарат и психологическото състояние на човека. Съществуват специални методики, които определят начина на пеене на мелодията и нейния темп и по този начин се постига оптимално равнище на трептенията.
Австралийските медици твърдят, че пеенето помага на болния да се избави от хронически болки и депресия. С помощта на музикални занятия те постигнали значително подобрение на своите пациенти, страдащи от болести на гръбначния стълб и ставите. На болните са били назначавани по три половинчасови занятия с пеене седмично. Още на първия сеанс много от пациентите са отбелязвали прилив на сили, намаляване на умората и емоционалното напрежение. Музикалната терапия може да се използва самостоятелно и като спомагателно средство за лекуване. Установено е, че слушането на мелодична музика в бърз темп и тихо звучене оказва успокояващо въздействие. Енергичната музика с точно установен ритъм и умерена сила има тонизиращ ефект. Мажорната музика с бърз темп усилва пулса, повишава максималното артериално налягане, увеличава мускулния тонус, повишава температурата на кожата.

Дългогодишният опит на този вид терапия е установил, че маршовете стимулират мускулната работоспособност. Мелодиите, които доставят радост, забавят пулса, увеличават силата на сърдечната дейност и нормализират кръвното налягане. Дразнещата музика дава тъкмо обратния резултат. Безспорен факт е, че най-добрият вариант на музикотерапията е слушането на класическа музика. Така е, защото класическите композитори са знаели законите на хармонията и техните произведения имат най-голямо въздействие. Например успокояват „Есенната песен“ на Чайковски, „Лунната вечер“ на Дебюси, „Пасторалната симфония“ на Бетховен. Добре стимулира нервната система „Чардаш“ на Монти, „Полонез“ на Огински, „Болеро“ на Равел.

Важното е обаче да се подбере онази мелодия, която се харесва и това е много индивидуално. Много добре се възприемат записи със звуци от природата - дъжд, шумолене на листа, пеене на птици и щурци, шум на морски вълни. И не забравяйте да пеете или да си тананикате - сутрин, през деня и вечер. Приятните мелодии предизвикват положителни емоции, повишават активността на кората на главния мозък, подобряват обмена на веществата, стимулират дишането и кръвообращението, подобряват вниманието, тонизират централната нервна система. Под въздействието на музиката се възстановява ритъма на организма, при който физиологическите реакции протичат най-ефективно и здравословно. Правилно подбраната музика може да премахне умората, да повиши самочувствието и самооценката. Всички ние – големи и малки, толкова много се нуждаем от това. Много важно е да осъзнаем, че общуването с музика, което се случва на специални занимания, може да бъде както за здраве и развитие, така и за самоопознаване, корекции и ускоряване лечението на различни заболявания.

Музикотерапията при работата с деца помага за:

o   Укрепване на доверието и повишаване на чувствителността между участниците в процеса

o   Помага да се ускори процесът на оздравяване, чрез улесненото изразяване на вътрешното преживяване, с помощта на музиката.

o   Музиката фокусира вниманието към чувствата и спомага за по-голямата осъзнатост на индивида.

o   Повишава се музикалната компетентност, изгражда се чувство за вътрешен контрол и структурираност на личността.

Тя ще повлияе особено силно за:

o   Формиране на точните представи за обкръжаващия свят

o   За развитието на речта и говора

o   За слуховото, зрителното, емоционалното и цялостното сетивно възприятие и развитие

o   За общото укрепване на нервната система

o   За координацията на тялото чрез движения на фината и едрата моторика

o   За развитие на вниманието и концентрацията

o   За развитие на паметтта

Музикотерапията позволява на всички ни да се развиваме, възпитаваме, да се справяме в живота, да се вслушаме в себе си и да се саморазберем.

За децата по леглата

 Има едни деца, които често трябва да лежат по леглата си, защото така им казвали, че лекуват телата си! Някаква болест от нейде дошла, преобърнала целия смисъл на всичките им познати неща! Да бъдеш дете безразсъдно, или скорострелно да помъдрееш и да пораснеш, за да оцелееш! Да вършиш бели с безброй малчугани, или тихо да се заселиш в легло с измислени феи и великани! И докато си лежат тези деца, а възрастните лекуват техните тела, усетили  те, че така не се побеждава! Че докато лежиш и чакаш, в битка не се оцелява! И започнали тихо да творят, всеки ден по малко, всеки ден по частица, те залагали в нещо красиво своя Искрица! Вярвали, че така всичко засиява с тяхната Светлина, че красотата прескача от болничните легла и има силата да помогне на всяка Душа! И да събуди не един възрастен опечален, че всеки миг ни е подарен, не да се оплакваме и тревожим, а Искрата от Любовта си в нещо красиво да вложим!

Благодаря на Националното радио и на Румяна Цветкова, че ни подават ръка!

ARTON или как изкуството може да лекува 

Автор: Румяна Цветкова

© Снимка: личен архив

Артсесиите са най-прекрасното време за малчуганите.

„Защо?” Това е въпросът, който ние, хората, не спираме да си задаваме в опит да намерим някакво логично обяснение за нещата, които животът ни поднася, особено когато са с горчив привкус. Често зад него се крие много болка, дори гняв. Защо в детските очи откриваме тъга? Защо един малчуган трябва да се бори с такова огромно изпитание, каквото е ракът? Хора като Светлана Чивгънова обаче не хабят енергията си в търсене на отговор, а я концентрират в нещо полезно. Работейки вече 15 години като клиничен психолог, тя вижда потребността на децата с тежки онкологични заболявания, които прекарват дълго време в болнична обстановка, от нещо, което да ги разтоварва емоционално. Затова младата дама създава специална програма за релаксация и творчество, носеща името ARTON. Иновативна за българската болнична система, от година и половина програмата се прилага успешно в Клиниката по детска хематология и онкология към болница „Св. Марина” във Варна. Няма дете, постъпило за лечение в клиниката, което да не е участвало в арттерапията. Още за ARTON разказва нейната създателка: 

© Снимка: личен архив

Тя си поставя много високи цели за постигане на пълноценно психично здраве и високо качество на живот на пациентите с онкологични и хронични кръвни заболявания, както и на техните семейства. Всеки ден от седмицата без изключение в клиниката идва творец, който занимава дечицата в продължение на два часа в различни области на изкуството. Децата очакват с трепет започването на артсесията, независимо как е протекъл денят до този момент, често пъти некомфортно и болезнено. Въпреки това децата жадуват да дойде часът, в който ще се затворят в детския кът с твореца и ще започне най-прекрасното време за тях. В момента с гордост мога да кажа, че ние имаме и група на майките, които работят и творят паралелно на детската група. Тези прекрасни жени във време на отмора сътворяват различни красиви неща. Шият торбички, правят кукли, които след това децата в своите артсесии украсяват и декорират. 

Арттерапията успокоява децата и фокусира вниманието им към нещо позитивно, помага им да се справят с емоциите и трудностите по време на лечението, показват наблюденията на специалистите. И въпреки че борбата с такива тежки заболявания е трудна, „пътят на душата и битката на емоционално ниво е нещо, което е от изключително значение и водещо. Човек трябва да е устойчив емоционално и да бъде сигурен в пътя си, за да може да се справи на телесно ниво”, убедена е Светлана Чингънова. 

© Снимка: личен архив

Имаме часове и артсесии с музика –разказва още тя. - Идва музикант, който свири с тях. Залагаме на това всеки да чуе собствения си ритъм, да може да изрази чрез ритъма себе си и преживяванията си. Това е много интересно да се наблюдава от психологична гледна точка, защото е уникално да видиш как звука, който музикантът показва как трябва да се случи, всяко детенце пресъздава по много уникален свой начин, според това какво му се случва, как преживява нещата, какъв тип човек е. И още: децата имат занимания с декорация, пластика, рисуване, което много ги забавлява. 

Освен часовете по арттерапия за малчуганите и техните майки Светлана организира и редица други прояви: 

На 12 декември 2012 г. направихме първата голяма изложба с произведенията на нашите малки творци и пациенти. Тя беше в Градската художествена галерия във Варна. Успяхме да съберем не само свои лични приятели, но и хора, които са научили за активността на децата чрез страниците ни в интернет, чули са по медиите за тях и беше много пъстро, много цветно и много емоционално събитие. Това е нещо, което смятаме да продължим и занапред. Правим и календар, който се разпространява всяка година. В него всеки месец е с картина, която изобразява произведение на дечицата. Предстои да направим бал на спонсорите, на който ще съберем хората, които най-много са ни помагали. Искам да има такъв род социални дейности и събития не за друго, а защото дълбоко вярвам, че всички хора трябва да видят и да знаят какво се случва в клиники като нашата. А то е изключително, голямо геройство на тези деца и на техните близки, които въпреки тежкото заболяване намират сили да чуят своя вътрешен глас, който ги подтиква да не се отчайват и да не спират да вярват в красивото, в доброто и да го пресъздават в изкуство. 

Всеки, който се е докоснал до децата и тяхното изкуство, е готов да се притече на помощ, разказва Светлана. Програмата вече се радва на подкрепата на приятели, голяма част от които са чужденци или българи, живеещи зад граница. Макар и далече от България, различни хора от Люксембург, Швейцария и Франция търсят начини да подкрепят малчуганите в сериозната битка, в която животът ги е въвлякъл. Аз ще кажа като мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече”, така че ние сме отворени за нови приятелства, споделя Светлана. А за уроците, които можем да научим от децата, тя казва: 

Много ви благодаря за този въпрос, защото може би основната причина, заради която правя програмата и заради която се чудя как да я лансирам и да я покажа на целия свят, са точно уроците на тези деца. Това са прекрасни създания, които неслучайно са сред нас. Те са дошли тук, за да ни научат на нещо изключително важно, всички нас, не само мен. И то е, че на всеки от нас, независимо на каква възраст е, в живота му се случват трудности, понякога ужасни неща, но те не трябва да ни спъват и плашат. Всеки носи вътре в себе си невероятния огън, който свети тихичко. И само ако имаме време и спокойствие да обърнем внимание на тази светлинка, тя ще ни помогне да оздравеем и да оцелеем. Това е любовта.

През погледа на детската картина

Когато децата рисуват, те внимателно избират материалите, цветовете, моделите, както и размера и позицията на това, което са решили да нарисуват. Рисунките на децата са уникални и ни дават много точна информация за младия художник.

Ето как да тълкувате детските произведения на изкуството и да научите малко повече за психиката на детето.

Защо ни е да тълкуваме детските рисунки?

Рисунките са в областта на експресивните действия, като игрите и речта. Децата, които рисуват са щастливи. Те изобразяват страховете си, радостите си, мечтите, болката и т.н. чрез картините си и ви дават насоки за взаимоотношенията си със света и към другите неща. Рисуването е отдушник и вид комуникация, а изкуството на децата създава добра представа за личността на детето и характера му. Рядко децата не рисуват: ако това е налице, то най-вероятно се дължи на факта, че то е преживяло някаква травма.

Как да тълкуваме?

Изборът на хартия и цветовете

Децата не избират инструментите си случайно. Когато имат избор, те се ориентират към определен вид хартия и моливи. Този избор показва настроението и личността им. Например моливите, които са широки и с дебел писец, са любими на решителните деца, докато децата, които имат проблеми със себеизразяването или отстояването на личността си, предпочитат моливи с тънък писец. Размерът на хартията също търпи тълкувание – той показва мястото, което детето иска да заема в живота като цяло. Колкото по-голям е листа, толкова повече детето има нужда да се изтъква. Избирането на малък лист показва, че детето има добра концентрация.

Тълкуване на повторението

Когато децата рисуват, те се чувстват свободни да изразяват себе си, да предават силни послания, позитивни или негативни, а също и онези, които не са им много важни. Затова – недейте да прибързвате със заключенията. Анализът на рисунките се прави на основа повтарящи се елементи, като цвят, форми и появяващи се детайли, които всъщност показват значението на творбата.

Как да се отнасяме към творчеството на детето

Недейте да изпадате в екстаз за всяка рисунка, която детето ви направи. Според експертите децата не е задължително да търсят комплименти. Това, което искат, е да говорят за творбите си, затова питайте за детайлите, които виждате на листа и ги дискутирайте. Ако детето ви не иска да говори за нещо, недейте да настоявате: тази рисунка не е важна.

Няколко тревожни знаци

Анализът на детските рисунки трябва да се прави от специалисти. Въпреки това има някои знаци, които могат да предполагат проблем и ако ги забележите, това означава, че може би детето "вика" образно казано, за помощ:

·         Ако всеки път, когато детето ви нарисува нещо на вас ви се струва, че в картината има нещо притеснително;

·         Ако някои части във фигурите винаги липсват – например ръка, крак, глава…

·         Ако очите са кривогледи или са празни;

·         Ако детето задрасква често всичко;

·         Ако има твърде много тъмни цветове и картините са основно мрачни и зловещи;

·         Ако рисунките са мънички или са разположени на малко място на листа;

·         Ако детето винаги отказва да рисува или да опише картината, която е нарисувало;

·         Ако едни и същи рисунки се повтарят в рамките на месец;

·         Ако фигурите са празни;

·         Ако формите не са завършени;

При всички случаи, умението да четем през очите на детската картина само ще ни приближи да света на малкия човек, който не спира да ни провокира, дори и през изкуството.