Музиката като терапия

С оздравителни цели музиката се използва от най-древни времена. До наши дни е доживяла традицията на шаманите, които с помощта на ритмични барабанни удари в съчетание с определени ритмични фрази изцеляват болни. Питагор и Платон също споменават за целебната сила на музиката. Те са смятали, че музиката установява реда и хармонията във Вселената, в това число и в човешкото тяло.

Синът на Аполон, покровителят на изкуствата Ескулап, е бил богът на целителството. Древноримската богиня Минерва е била покровителка едновременно на лекарите и музикантите. Авицена е лекувал с музика психичноболни и с разстроени нерви.

Едва през ХV – ХV век учените са започнали да изучават физиологическите реакции, които настъпват в организма при слушането на музикални произведения, но чак през втората половина на ХХ век музикалната терапия е придобила самостоятелно значение.

Сега вече е установено, че музиката влияе върху човека на две равнища. На психо-естетическо равнище тя предизвиква приятни емоции, асоциации, събужда фантазията. На физиологично-логическо равнище, действайки върху слуха, звуковите трептения предизвикват определени реакции в целия организъм, като оказват влияние на клетъчно равнище и активизират биохимичните процеси в организма.

Американският изследовател Д. Кемпбъл е изяснил, че спокойната класическа музика активизира работата на мозъка и имунната система, понижава кръвното налягане. Други изследователи твърдят, че под въздействието на класическата музика стават важни промени в състава на кръвта - увеличава се съдържанието на левкоцитите.

Още по-голямо лечебно въздействие оказва пеенето. Когато човек пее, механичните трептения се предават на организма с по-голяма амплитуда, отколкото при прослушванията. Освен това човек може да регулира темпа и силата на мелодията, докато при прослушванията твърде високият звук може да окаже отрицателно въздействие върху слуховия апарат и психологическото състояние на човека. Съществуват специални методики, които определят начина на пеене на мелодията и нейния темп и по този начин се постига оптимално равнище на трептенията.
Австралийските медици твърдят, че пеенето помага на болния да се избави от хронически болки и депресия. С помощта на музикални занятия те постигнали значително подобрение на своите пациенти, страдащи от болести на гръбначния стълб и ставите. На болните са били назначавани по три половинчасови занятия с пеене седмично. Още на първия сеанс много от пациентите са отбелязвали прилив на сили, намаляване на умората и емоционалното напрежение. Музикалната терапия може да се използва самостоятелно и като спомагателно средство за лекуване. Установено е, че слушането на мелодична музика в бърз темп и тихо звучене оказва успокояващо въздействие. Енергичната музика с точно установен ритъм и умерена сила има тонизиращ ефект. Мажорната музика с бърз темп усилва пулса, повишава максималното артериално налягане, увеличава мускулния тонус, повишава температурата на кожата.

Дългогодишният опит на този вид терапия е установил, че маршовете стимулират мускулната работоспособност. Мелодиите, които доставят радост, забавят пулса, увеличават силата на сърдечната дейност и нормализират кръвното налягане. Дразнещата музика дава тъкмо обратния резултат. Безспорен факт е, че най-добрият вариант на музикотерапията е слушането на класическа музика. Така е, защото класическите композитори са знаели законите на хармонията и техните произведения имат най-голямо въздействие. Например успокояват „Есенната песен“ на Чайковски, „Лунната вечер“ на Дебюси, „Пасторалната симфония“ на Бетховен. Добре стимулира нервната система „Чардаш“ на Монти, „Полонез“ на Огински, „Болеро“ на Равел.

Важното е обаче да се подбере онази мелодия, която се харесва и това е много индивидуално. Много добре се възприемат записи със звуци от природата - дъжд, шумолене на листа, пеене на птици и щурци, шум на морски вълни. И не забравяйте да пеете или да си тананикате - сутрин, през деня и вечер. Приятните мелодии предизвикват положителни емоции, повишават активността на кората на главния мозък, подобряват обмена на веществата, стимулират дишането и кръвообращението, подобряват вниманието, тонизират централната нервна система. Под въздействието на музиката се възстановява ритъма на организма, при който физиологическите реакции протичат най-ефективно и здравословно. Правилно подбраната музика може да премахне умората, да повиши самочувствието и самооценката. Всички ние – големи и малки, толкова много се нуждаем от това. Много важно е да осъзнаем, че общуването с музика, което се случва на специални занимания, може да бъде както за здраве и развитие, така и за самоопознаване, корекции и ускоряване лечението на различни заболявания.

Музикотерапията при работата с деца помага за:

o   Укрепване на доверието и повишаване на чувствителността между участниците в процеса

o   Помага да се ускори процесът на оздравяване, чрез улесненото изразяване на вътрешното преживяване, с помощта на музиката.

o   Музиката фокусира вниманието към чувствата и спомага за по-голямата осъзнатост на индивида.

o   Повишава се музикалната компетентност, изгражда се чувство за вътрешен контрол и структурираност на личността.

Тя ще повлияе особено силно за:

o   Формиране на точните представи за обкръжаващия свят

o   За развитието на речта и говора

o   За слуховото, зрителното, емоционалното и цялостното сетивно възприятие и развитие

o   За общото укрепване на нервната система

o   За координацията на тялото чрез движения на фината и едрата моторика

o   За развитие на вниманието и концентрацията

o   За развитие на паметтта

Музикотерапията позволява на всички ни да се развиваме, възпитаваме, да се справяме в живота, да се вслушаме в себе си и да се саморазберем.