Малката Билянка е неуморна в
творческото си вдъхновение. Сама, с щури идеи, бляскави хрумки, си създава свой
свят в малката болнична стая. Лицето й се озарява всеки път, когато разказва за
поредното си произведение, за тънките подробности, на които се е натъкнала при
творенето. И с трепет очаква всяко одобрение, жадува възхищение. Светва при
комплимента на поредният човек, пленен от детските й щуротии, приели форма и
функция на лични приятели в болничното ежедневие. В дните, когато повечето от
нас си почиват по домовете и са със семействата си, тя е сътворила цяла армия
от хартиени човечета. Това са нейните малки герои с причудливи имена и смешни
роли, с важни послания и неравни очертания. Има и прекрасна малка котка – от много
памук и хартия – добила леко смачкан вид, поради основния си трик. Тя – котката
– е приспивна приятелка. Били заспива, опряла лице в мекото й телце, а после, сутрин,
котакът се е наместил на място, променило леко профилът му от дясно . Но това е
част от чара на всяко същество, решило да помага! Котката е доволна, че с
цената на суетата, е платила сънят на Били в света на чудесата. Където няма
болници, и всички семейства са заедно, когато мирише на сладкиш и на тиквички с
ориз…! Когато белите са наложителни и прошките – задължителни!
Това е света на творенето! То не
признава граници! За всяко същество е важно да не спира да мечтае, да
фантазира, без да се колебае, че някой може да възроптае! Дори и творбата да е
невзрачна, понякога смешна, друг път да е страшна – важно е да се твори на
воля! Защото това ни прави щастливи, усмихнати хора! Когато въпреки
обстоятелства – а при Били те са предизвикателства – да можеш, да бъдеш, да
искаш, да правиш само онова, което е там, тихо, в твоята Душа! Само тогава си
силен, а искрите от вдъхновението поразяват всеки със просветлението, че
здравето е постижимо, когато докоснеш света на онези странности в твоята Душа,
които те правят да бъдеш себе си – тук и сега!