Спомен от дългите дни

Има дни, които неочаквано се оказват по-дълги от останалите. Някой някъде решава, че ей сега ще провери силата на търпението и вярата ни, и ни поднася на болничен поднос – болест. Тя, болестта, като всяко болнично меню, идва с хиляди условности, обстоятелства, претенции. Този ресторант никой не желае да го посещава, и затова менюто се раздава на всички. Но по различно време, за да има свободни места - легла. Когато се случиш клиент на този ресторант, редно е да изпълниш своята роля добре. Да приемеш менюто, да опиташ от специалитета, и ако той е по – скъп – да останеш  в ресторанта непредвидено дълго. Накрая обаче си тръгваш, а сметката я плаща този, който те е поканил, защото ти си издържал замислено Изпитание – с това „меню” да постигнеш Познание.

В слънчевата просторна стая се суети малка госпожица. Въпреки различната прическа, тя запазва женският си финес и се кипри в розовата гама. Тя не е по-различна от всяка друга жена! Когато е щастлива се смее гръмливо, ако се случи друго – плаче горчиво. Заредиха се дни, нечакани и нетърсени, които за малката дама рискуваха да се превърнат в драма. Вратите на болничната стая се затвориха и възрастните строго заговориха, че това хубаво дете ще трябва по – дълъг болничен престой да понесе! Решихме да помислим как да направим така, че времето да не е наша беда! Защото няма човек, който с лека ръка да приеме, че някой друг се разпорежда с неговото време! Малката дама реши да направи книга, в която да се разписва всеки, който при нея на гости пристига! Така Любовта се запазва в картини, които ще й носят усмивки и след години!

Времето размива границите си и обърква посоките, когато си спрян да го преследваш. Мислиш, че губиш дните, а разбираш че печелиш – хората и Любовта, които променят часовника ти! Не онзи, който отчита хода на стрелките. А онзи, който отмерва ударите на сърцето, което обича и пази детето!

ВЪЗРАСТТА Е МЯРКА ЗА ПЪТ

Програма „АРТОН” се провежда вече четвърти месец и в Клиника по медицинска онкология, за всички пациенти с онкологични заболявания над 18 години. Така имаме възможността да дарим на болните от всички възрасти време за спокойствие, отмора, красота. Време за себе си!

Всеки човек – по-млад или по-стар, носи и пази дълбоко в себе си едно малко, ранимо същество, което направлява пътя му. За някои от нас, обаче това дете е по-невидимо, прикрито под пластове на натрупана умора, посребрени коси, несподелени страсти. Вида на материята заблуждава непривикналото око, че сякаш човекът е друг, щом е пораснал. А безценната същност на Душата пази идентичността ни на светли и прекрасни същества, всяко със своите детски чудатости. Непроменени, незабравени, вечно чакащи своя миг. Неспирният порив да бъдеш, безусловната любов да даряваш, безпределната вяра, че можеш да изразиш себе си през усмивката, играта, лекотата.

Възрастта е мярка за път, за да могат възрастните да ценят опита, преминат през усмивки и сълзи, за да могат по-лесно да преброят паданията и ставанията в аритметичната сложност на уравнението „живот“. За да могат порасналите само на вид деца, да осмислят прехода и да открият подаръка. Че възрастта не е раздяла със себе си, а само пътешествие на смелото дете в пътя на Порастването.

Всеки от нас, чийто живот се е сблъскал с борбата срещу злокачествената болест знае, че няма значение възрастта, когато страданието нахлуе в живота. Всеки, който познава усилието на свой близък за оцеляване знае, че това е мигът, когато Любовта сваля маската на всяка възраст и пред нас остава единствено и само беззащитното и уплашено дете. Молещо и чакащо закрила, подкрепа, любов.

Нашата мисия е да създаваме и разширяваме програми за душевно възстановяване на пациентите с онкологични заболявания от всички възрасти. За да можем да развиваме програмите, минаваме през трънливи пътища в търсене на дарители. Посреща ни вълна от отрицания и съпротиви, когато търсим средства за програма „АРТОН“ при възрастните пациенти. Сблъскваме се с неочакван отказ на хора и организации, в призива ни да не делим хората по възраст, пол, вяра. В молбата ни заедно да подкрепяме както малките, така и порасналите борци за пълноценен и здрав живот. Търсим начини да подскажем, че всеки възрастен пациент  е другото лице на всяко дете – пациент, само променено от ветровете на годините.

Защото ни води единствената Вяра! Болестта е изпитание, за силата на Любовта ни. Във всеки от нас живее едно малко, усмихнато, понякога тъжно, понякога уплашено, но винаги смело дете, което тихо напомня за себе си! Дава ни знаци да го забележим, да го прегърнем, да му угодим, да го развеселим! Ние, всички пораснали, си мислим, че е гордост да ходиш по тази земя сериозен и да приемаш всяко предизвикателство като фатално! А детето в нас чака, времето и мястото, когато ще си спомним, че ако се усмихнем ще е по-леко, ако повярваме в мечтите - всичко е възможно! Има едни хора – и малки, и големи – които поемат товара да се изправят пред най - злокобният враг! Те ни носят послание, че всяка трудност е изпитание!

Но не за силата ни да оцеляваме, а за способността ни Любов да си подаряваме!

НАШИТЕ УЧИТЕЛИ

В малкото пространство на болничната стая, изолирани от другите деца, поради естеството на заболяванията и лечението си, тези творци гравират дървени творби. Рисуват и изписват вярата си, за да можем всички ние да я видим по-добре, да я прочетем и запазим в съзнанието си по-дълго. Днес е ден, да си откраднем от мъдростта на едно дванадесет годишно момиче, едно черинадесет годишно момиче и дори на един шест годишен мъж. Те са тук съвсем не случайно, и само за да ни помагат - ние да вървим напред! Защото те отдавна са много пред нас!!! Благодарим на Ивета Митева за чудните инструменти за това творчество!