Какво е арт терапията ли...?

Арт терапията е алтернативен вариант на традиционните видове психотерапия, създаден през 1940 г. Но още преди арт терапията да се обособи като отделна дисциплина, терапевтите и артистите имат ясно съзнание, че заниманията с изкуство са благотворни за много проблеми и подпомагат по-лесното и бързо себеизразяване.

Арт терапията използва различни форми на изкуството и процеса на създаването на изкуство, за да помогне на децата да се отпуснат и да изразят себе си по-лесно. Актът на творенето е в основата на този вид психотерапия. Базирана е на вярването, че творческият процес и себеизразяването чрез изкуството помагат на хората да разрешат проблеми и конфликти, да развият личностни умения, да контролират поведението си, да овладеят нервни изблици, депресии, психологически бариери, да се преборят със стреса. Приложима е и при деца с различни проблеми – по-сериозни или не толкова. Например заболявания, говорни затруднения, психически разстройства или просто преминаване през тежък период. Използва се при емоционални проблеми, както и като приятна форма за справяне с трудности, психически травми, за по-ползотворно запаметяване и учене или неочаквани промени. Подобрява когнитивните способности и състоянието на страдащи от Алцхаймер, загуба на паметта и травми на мозъка. В помощ е и при някои физически увреждания и травми. Следователно почти всяко едно неразположение – умствено или физическо, се повлиява добре от арт терапията, а някои тя е способна напълно да излекува. Подходяща е и за хора, които търсят индивидуално развитие, разнообразие и спокойствие в изкуството. Идеята е те да претворят в изкуството „вътрешността” си – своите чувства, тревоги, преживявания, травми, сетивност, а не, например, да нарисуват това, което виждат в света навън. Заниманията с изкуство са способ, средство да се достигне до неизказаното в човека, а то е вътре в него, не във външната реалност.

Арт терапията може да се провежда на групи или пък да бъде индивидуална, зависи от нуждите на пациента. Много е важно уточнението, че тя не е урок по изкуство, следователно не е необходимо пациентът да има какъвто и да е специален интерес към конкретното занимание. Не е необходимо да има и талант или определени умения, за да го практикува. Целта на арт терапията е да доставя удоволствие и да отключи експресивност у човека, на когото се прилага, а не да създава произведения на изкуството или професионални, например, художници. Не се изисква и предишен опит или по-специално отношение към дадената дейност. Основната разлика от уроците по изкуство е, че в заниманията по арт терапия акцентът и основният фокус са чувствата, преживяванията и проблемите на пациента, а не качествата на това, което той твори. Важни са неговите възприятия, сетива и въображение, те са в центъра на заниманията.

Всеки вид от т.нар. визуални изкуства може да бъде използван в арт терапията, най-често това са рисуване, дори във вариант скициране, оцветяване, скулптура, приложни изкуства, грънчарство, фотография и много други. Друг клон на арт терапията работи чрез пеене, танци, драматизации.

Много важен елемент от процеса на лечение с арт терапия е и човешкият фактор – арт терапевтът. Той е този, който ръководи дейността, насърчава експресията, „хваща” посоката в развитието на пациента и я направлява доколкото може. Той дава и конкретните задачи за изпълнение и след това тълкува създаденото, прави необходимите изводи от творбите на пациентите. Арт терапевтите са задължително специалисти – психолози, психиатри, педагози, които обикновено имат и някакво образование или специализация, свързани с изкуство. Помощта на терапевта е ключова за пациента, без нея той рискува бързо да се отегчи и да се откаже от заниманията си. Той е този, който трябва да създаде вдъхновение и подходяща атмосфера. Пациентът създава с терапевта си дълбока връзка, споделя и се съветва с него – така, както става и при обикновената терапия. Може и да се учудите, но децата са много по-склонни да споделят и изразяват себе си, да речем, чрез маркери, боички или пластелин, отколкото чрез думи. Вариантът задаване на въпроси - отговаряне е често неприятен и скучен за децата. Не е за подценяване и фактът, че техният речник е още много ограничен, за да изрази напълно сложните им чувства и емоции. Децата по естествен начин са много по-артистично настроени, готови са да творят и без подканяне. Този факт много улеснява процеса на лечението или профилактиката чрез арт терапия – пациентът по собствено желание говори чрез изкуството, не се смущава от нищо, естествен е в реакциите си и не ги манипулира, както възрастните правят понякога, дори чисто неволно. Невъзможно е детето да излъже чрез рисунката си, но е възможно да го направи при разговор с думи. За съжаление светът около нас и ние самите, без да искаме, учим децата си от малки да лъжат – когато отговарят на въпроси, за да отбягнат разговор или спор, скандал, за да се харесат повече, за да не тревожат родителите си. В творенето на изкуство това не може да стане – и да искат, не могат да излъжат. Децата не мислят и дали това, което ще нарисуват, е хубаво, те просто го правят. Липсва притеснение и срам от качествата на личните художествени умения.

Ситуацията от само себе си се усложнява, когато детето е преживяло психологическа травма или тежък психологически стрес. Това задължително се отбелязва и запазва в неговото подсъзнание. Рано или късно спомените за тази травма се връщат и рефлектират в бъдещето по някакъв начин. Арт терапията е много резултатна и щадяща детето – то се забавлява, твори, играе, а терапевтът следи този процес и вади необходимите изводи. Има и друг много ключов момент – детето е още твърде малко, за да може да осъзнае ползата от една терапия, а в много случаи и крайната необходимост от нея. Родителите са тези, които решават да проведат терапевтично лечение. Ако то е тежко и неприятно, детето ще се съпротивлява, ще се затвори в себе си и няма да подпомогне терапевта в общата им работа. И тук идва арт терапията – тя е много приятна като занимание и децата я приемат не като задължение или насилствена дейност, а като удоволствие.

Ето и някои от основните проблеми при децата, за които арт терапията може да помогне:

-          ментални проблеми – забавено психическо развитие, трудно фокусиране, трудно задържане на внимание

-          тежка загуба, например на родител или роднина, приятел

-          сериозна промяна – смяна на училище, клас, квартал, град и т.н.

-          проблеми с ученето

-          проблеми със запаметяването

-          емоционални проблеми

-          преживяно сексуално, физическо или психологическо насилие

-          заболяване от рак

-          някои форми на шизофрения

-          липса на увереност, ниско самочувствие, съмнения в личните способностите

-          възстановяване след стрес или тежко напрежение

-          трудности при общуването

-          някои фобии

-          аутизъм

Може да се прилага при деца от всички възрасти.

Всяка задача, давана на пациента, е специално измислена и насочена към неговите персонални нужди, състояние и особености. Терапевтът психолог може най-правилно да прецени с какво да ангажира детето. Той е и този, който ще разтълкува правилно сътвореното от него. Ако имате желание сами да прилагате терапия на детето си или държите това да се случва в домашни условия, може да направите това след подробна консултация със специалист. Нека той да ви даде необходимите насоки, за да има смисъл работата ви.