Арт терапията – един свят между науката и творческото пространство

Арт-терапията възниква почти едновременно в Англия и САЩ през 40-те год. на 20 в. За разлика от създаването и развитието на много други психотерапевтични подходи, които тръгват основно от науки, свързани с развитието и функционирането на човека, в Англия идеята за използване на материали и методи на изобразителното изкуство идва от художници. Терминът „арт терапия” се въвежда от Ейдриън Хил, който е преподавател в Училището по изкуства Св. Мартин в Лондон (D.Waller, Goldsmiths College, 2004). В края на 30-те год. той заболява от туберкулоза и е принуден да спре да преподава и да постъпи е санаториум, където запазва своя оптимизъм и равновесие, продължавайки да рисува. Той почувствал, че ще бъде добре и за другите пациенти да прекарват времето си по креативен начин, така че получил разрешение да използва бои в стаите на пациентите. Не след дълго в неговото ателие се включват няколко човека. „Това, което той не е съзнавал, обаче, е било, че хората, ще използват възможността да изразят травмата на тяхната болест, операции, страх от смъртта и т.н., чрез рисуването.” (D.Waller, Goldsmiths College, 2004). Ейдриън Хил е много изумен, когато забелязва ефекта, на това, което той първоначално нарича просто „минаване на времето” и решава да напише две книги: „Изкуството като терапия” и „Да заличиш болестта с боя”. Успява да убеди много директори на болници да наемат художници, но въпреки това Хил никога не е твърдял, че е запознат с процеса на психотерапията, с психиатрията и с медицината.

Самото рисуване създава специфични възможности за терапевтичен ефект, които не се съдържат в словесното общуване, но за да се оползотворят те, трябва да станат част от умело воден терапевтичен процес, поради което с течение времето се развива практиката художниците, които използват изобразителното изкуство за социални и терапевтични цели да преминават през психотерапевтично обучение (характерно за всеки друг тип психотерапевтичен метод).

В България арт-терапията се развива (още преди промените през 1989 г.) благодарение на едни от пионерите на арт-терапията в света – проф. Дайана Уолър – ръководител на Катедрата по арт терапия в Лондон и Даниел Ламли – осъществил реформа в английското училище, освобождавайки  образованието по изобразително изкуство от шаблонните схеми, чрез пренасянето  в уроците по рисуване на методи, почерпени от арт терапията.

В днешно време арт-терапията е отделна форма на психотерапия  от т.нар. „креативни терапии”, която използва материали от изобразителното изкуство. Комбинира традиционни психотерапевтични теории и техники с разбиране на психологичните аспекти на творческия процес. При арт-терапията целта не е естетическото качество на произведението, а свободният израз на психични съдържания. Творческият процес се използва, за да помогне на клиентите да се справят по-добре със стреса, да отработят травматични преживявания, да повишат когнитивните си способности, да имат по-добри взаимоотношения със семейството и приятелите си и да бъдат способни да се наслаждават на жизнеутвърждаващото удоволствие от творческото преживяване.

Правенето на изкуството се счита за възможност за изразяване на себе автентично и спонтанно, използвайки въображение, преживяване, което е времето може да доведе до себеосъществяване, емоционално коригиране и възстановяване.

Арт-терапията се различава от други форми на психотерапия по това, че е налице тристранен процес между клиента, терапевта и образа или създадения продукт. По този начин предлага възможност за изразяване и комуникация и може да бъде изключително полезен метод за хора, които намират за трудно да изразяват техните мисли и чувства вербално. Адаптирани методи могат да се използват много успешно в различни форми на превенция, като работа с деца и развиване на общности.

Според Женя Георгиева специфичните за арт терапията механизми на терапевтично въздействие са:

- Възможност за изразяване на сложния, противоречив характер на чувствата, психичните състояния и неповторимото единство, цялостност, което представлява личността. Отпада необходимостта от представянето им по по-обеднен, едностранчив начин, който предлага ежедневният език, съпроводено с по-ниско ниво на напрежение от себеразкриването. Образно-метафоричният характер на експресията създава приемлив канал за отреагиране на чувства като яд, гняв и др., чието поведенческо изразяване е ограничено или често дори недопустимо в реалното конкретно обкръжение на индивида. В творческия продукт се обединява вътрешното, фантазното и външната действителност. (Преоткриване както на себе си, така и на света и установяване връзка между двете).

- Специфични възможности за общуване. Арт-терапията създава възможност за една форма на невербална „аналогова” комуникация, което е особено ценно терапевтично средство при лица с по-изразени разстройства в общуването, затруднения в словесната експресия, бедни социални контакти, нарушения във възприятията и др. Включването в една непозната до този момент форма на комуникация способства за премахването на множество бариери. Например, когато групата, или пациентът, или семейството прекалено интелектуализира и не дава възможност да се достигне до конкретните емоционално-наситени проблеми в общуването им, включването им в създаването напр. на обща рисунка поражда възможност комуникацията между членовете и схващането на всеки за своята позиция сред тях да се манифестира много по-отчетливо.

Комуникацията чрез обективираните образно-метафорични изображения има нелинеарен, „кръгов” характер и е несъмнено по-богата от езиковото и превеждане. Така че всяко такова превеждане крие възможност за опростенчество и грешка. Ето защо е толкова важно интерпретирането от страна на терапевта да е много внимателно, „подаващо”, а не категорично и претендиращо за всеобхватност.

„Всяко оригинално художествено произведение на пациента е в някаква степен един аспект на тази личност. Никой друг не може да създаде същия резултат върху хартия или платно. Арт-терапията предлага една област, където пациентът може да провъзгласи своя идентитет и предлага атмосфера, в която той може да бъде самия себе си…Изобразителното изкуство предлага среда, която може да даде и възможност за комуникация с другите и възможност за конфронтация със своето „аз”. (T.Laing   New Psychiatry …, с.16-18).

- Възможности за себепознание. Обратната информация, която човек получава от творческия продукт е много богата. Произведението дава много нова и синтезирана информация, увеличаваща широтата на неговото себепознание и възприемането на собствената личност като единна цялост. Този процес активно се подпомага от терапевта чрез насочване към вербализиране на общото впечатление от своето произведение, към споделяне на идеите, които е имал в процеса на изразяването му и чувствата, свързани с тях, към интерпретиране на изразеното. Действеният характер на експресирането (арт терапията често бива наричана форма на „действена терапия”) създава специфични възможности за развитие на личността и нейното самосъзнание. Личността участва в терапевтична промяна и запазването на границите и самостоятелността си, а не ги усеща като нещо, идващо „отвън”, запазва се най-дълбоката интимност на собствения преживелищен свят.

Стимулирането на откриване и приемане на нови аспекти от собствената личност помага  да се разберат конкретните начини, по които човек влияе или реагира на някои черти от своето обкръжение.

Създаденото арт произведение, или поредица от произведения, са налични и човек може да се връща и преминава през тях, „все едно е на изложба”, намирайки нови и нови смисли и връзки между тях.

Автор Диана Алексиева,  Българска асоциация по арт - терапия

Светлана Чивгънова: Програмата за арт-терапия "ARTON" помага както на малките ни пациенти, така и на родителите им

от дата: 15-02-2013 г., Фрамар

От началото на 2012 г. в Клиниката по детска клинична хематология и онкология към МБАЛ "Св.Марина" - Варна се осъществява програмата за арт-терапия "ARTON".

Нейната цел е постигане на пълноценно психично здраве и високо качество на живот на пациентите с онкологични и хронични кръвни заболявания на възраст от 3 до 18 години, както и на техните семейства. Според медицинския екип, реализиращ програмата, арт-терапията като форма на релаксираща терапия може да осъществи контрол върху определени болестни симптоми, емоции и други затруднения по време на лечебния процес и да помогне за по-бързото възстановяване на пациентите и техните семейства, както на психично, така и на телесно ниво.

Всеки ден от седмицата, включително събота и неделя, по един творец посещава клиниката и работи с децата по два часа. Заниманията са в областта на изобразително изкуство, пластика, декорации, музика. Паралелно на групата за пациенти, в клиниката работи и група арттерапия за "Майки", която цели аналогичните като при пациентите ефект на релакс, мобилизация и стимулиране на психичната сила и стабилност. В условията на тежки и дълговременни като лечение заболявания, са засегнати както самите пациенти, така и цялото семейство, и по-специално майките. Целта на екипа е да достави на всеки засегнат трайна и високоефективна психо-емоционална подкрепа.

Повече за програмата разказва Светлана Чивгънова - клиничен психолог в УМБАЛ "Св.Марина".

Колко деца са включени в Програма "ARTON” и от какви заболявания страдат?

В програмата участват всички деца, които в момента се намират в клиниката и провеждат своето лечение, специфично за профила на клиниката. Това са деца на възраст между 3 и 18 години, с хронични кръвни и злокачествени заболявания.

Какво представлява арт-терапията и кога е използвана за първи път? Ефективна ли е?

Арт-терапията е подход, подходящ за лица със задръжки в развитието, здравословни проблеми, социални и психологични затруднения и се прилага в областта на психичното здраве, рехабилитацията, медицината, образованието и др. Може да се прилага при хора от всички възрасти, раси и етнически принадлежности. Може да се провежда индивидуално, с двойката, семейно и в група. Въпреки, че визуализацията, като начин за експресия, е познат от самото зараждане на човечеството, арт-терапия като отделна професия, се появява чак през 30-те години на миналия век. В началото на 20-ти век психиатрите започват да проявяват интерес към рисунките на техни пациенти, защото откриват взаимовръзка между рисунката и болестта на пациента. По същото време учители по рисуване откриват, че свободното и спонтанно художествено изразяване на децата представлява както емоционална, така и символична комуникация. Така постепенно професията арт-терапевт се е превърнала в ефективен и важен метод за комуникация, оценка и лечение.

Тук е важно да отбележа, че ние заемаме термина "арт-терапия", използвайки семантиката на думата – лечение чрез изкуство. В нашата програма, аз като клиничен психолог с 15-годишна практика в психо-онкологията, обучавам и ръководя творците, които провеждат заниманията с пациентите. В този смисъл екипната ни работа – между психолог и творец – дава на пациента заслужения продукт – арттерапия.

Какви занимания включва арт-терапията?

Специално в нашите условия и в нашата програма са залегнали отделни арт-сесии по рисуване, ритъм терапия – музика и свирене на барабани, приложни изкуства.

Какви са реалните резултати от Програма "ARTON" за времето, в което се реализира?

Реалните резултати са видимата мобилизация на децата, психичната им устойчивост, емоционалното усещане за сигурност и комфорт, в условия на тежко и продължително лечение.

Как приемат родителите арт-терапията? Има ли такива, които са скептично настроени?

Родителите не просто подкрепят напълно арт-заниманията. Те желаят и сами да участват, помагат и стимулират децата си. В тяхна подкрепа и с мисълта, че техният психичен комфорт е също толкова важен, колкото и на децата им, програмата разкри "Група на майките". Това е времето и мястото, където придружителките на пациентите ни имат своето време за творчество, отново под ръководството на водещ творец.

Кой осигурява финансирането на програмата?

Програмата се осигурява и се предлага в този си вид на клиниката от организация с нестопанска цел - Сдружение "АРТОН", която за осъществяването на дейностите си разчита на дарения и спонсорство.

Имате ли информация дали арт-терапията се използва и в други болници в страната?

Да, в повечето детски клиники децата творят, в психиатричните клиники имат отделни занимания, наречени трудотерапия. На много места в страната и в клинични бази пациентите намират своето време за арт сесии. Ние създадохме организирана и развивана от клиничен психолог програма, което ни различава от останалите колеги с това, че структурирахме дейността и определихме целта – паралелно със соматичното лечение винаги да присъства и аналогичната грижа за психичният комфорт и здраве на всички, засегнати от болестта.