Спомен от дългите дни

Има дни, които неочаквано се оказват по-дълги от останалите. Някой някъде решава, че ей сега ще провери силата на търпението и вярата ни, и ни поднася на болничен поднос – болест. Тя, болестта, като всяко болнично меню, идва с хиляди условности, обстоятелства, претенции. Този ресторант никой не желае да го посещава, и затова менюто се раздава на всички. Но по различно време, за да има свободни места - легла. Когато се случиш клиент на този ресторант, редно е да изпълниш своята роля добре. Да приемеш менюто, да опиташ от специалитета, и ако той е по – скъп – да останеш  в ресторанта непредвидено дълго. Накрая обаче си тръгваш, а сметката я плаща този, който те е поканил, защото ти си издържал замислено Изпитание – с това „меню” да постигнеш Познание.

В слънчевата просторна стая се суети малка госпожица. Въпреки различната прическа, тя запазва женският си финес и се кипри в розовата гама. Тя не е по-различна от всяка друга жена! Когато е щастлива се смее гръмливо, ако се случи друго – плаче горчиво. Заредиха се дни, нечакани и нетърсени, които за малката дама рискуваха да се превърнат в драма. Вратите на болничната стая се затвориха и възрастните строго заговориха, че това хубаво дете ще трябва по – дълъг болничен престой да понесе! Решихме да помислим как да направим така, че времето да не е наша беда! Защото няма човек, който с лека ръка да приеме, че някой друг се разпорежда с неговото време! Малката дама реши да направи книга, в която да се разписва всеки, който при нея на гости пристига! Така Любовта се запазва в картини, които ще й носят усмивки и след години!

Времето размива границите си и обърква посоките, когато си спрян да го преследваш. Мислиш, че губиш дните, а разбираш че печелиш – хората и Любовта, които променят часовника ти! Не онзи, който отчита хода на стрелките. А онзи, който отмерва ударите на сърцето, което обича и пази детето!